В една слънчева утрин, сред уханна поляна, покрита с маргаритки и детелини, живееше малка червена калинка на име Руби. Тя имаше седем черни точици на гърба си и сърце, по-голямо от най-високия слънчоглед.
Докато другите калинки се криеха под листата, Руби мечтаеше за приключения.
— Светът е толкова голям! — казваше си тя. — Няма да стоя само на едно стръкче трева!
Един ден силен вятър разлюля поляната. Малката мравка Мина беше попаднала в локвичка и не можеше да излезе. Всички насекоми се уплашиха — водата изглеждаше като огромно езеро за тях.
Но Руби не се поколеба.
— Дръж се, Мина! Идвам! — извика тя.
Смело разпери крилца и полетя срещу вятъра. Капките вода я блъскаха, тревите се огъваха, но тя не се отказа. Кацна до локвичката, намери малко сухо листенце и го побутна към мравката.
— Качи се! — насърчи я Руби.
Мина се покатери, а Руби внимателно издърпа листенцето до сухата земя. Малката мравка беше спасена!
От този ден всички в поляната гледаха на Руби с възхищение. Но тя само се усмихваше скромно.
— Смелостта не е да не те е страх — казваше тя. — Смелостта е да помогнеш, дори когато те е страх.
Скоро след това Руби преживя още много приключения — премина през дъждовна буря, откри тайна градина зад стария камък и дори се сприятели с една пеперуда, която я научи да лети по-високо и по-уверено.
А вечер, когато слънцето се скриваше зад хълма, смелата калинка сгъваше крилца и си мислеше:
„Светът е голям, но доброто сърце го прави по-топъл.“
И така малката Руби продължи да лети — не само над цветята, но и в сърцата на всички, които срещнеше.
