В малкото пристанищно градче Морска перла живееше необикновен котарак. Казваше се Барон, но всички го наричаха Капитана. Не защото имаше кораб — поне не в началото — а защото ходеше винаги с вирната опашка, сякаш командваше самия вятър. Барон беше риж, с гъста козина и очи като две зелени фарчета.
Обичаше да стои на кея и да наблюдава корабите. Докато другите котки дебнеха риба, той слушаше историите на моряците — за далечни острови, за бури и съкровища, скрити под палмите.
— Един ден ще имам собствен кораб — мъркаше си той.
— И ще плавам отвъд хоризонта!
Всички му се смееха.
— Ти си просто котка! — казваше старата чайка Грета.
— Котките не стават капитани.
Но Барон не слушаше. Всяка нощ сънуваше как стои на мостика, с шапка и компас, а морето му се покланя. Една есенна вечер се разрази страшна буря. Вълните се разбиваха в скалите, а един малък рибарски кораб се откъсна от въжетата си и започна да се носи към открито море. На борда му нямаше никого. Барон видя това. Без да се замисли, той скочи на палубата. Вятърът разрошваше козината му, дъждът мокреше мустаците му, но той не отстъпи.
С лапа бутна кормилото, както бе виждал да правят капитаните. Малко по малко успя да насочи лодката обратно към кея. Хората, които се бяха скрили от бурята, не можеха да повярват на очите си — един риж котарак управляваше лодка!
На следващата сутрин слънцето изгря спокойно, а целият град говореше за смелия котарак.
Старият рибар Никола се засмя и каза:
— От днес нататък ти си нашият Капитан, Бароне! И така котаракът получи малка дървена лодка — истинска, боядисана в синьо, с име на борда: „Морска мечта“. Барон вече не само мечтаеше.
Той плаваше — не далеч, не до острови със съкровища, но достатъчно, за да усеща соления въздух и свободата.
А когато някое коте го питаше:
— Капитане, трудно ли е да станеш смел? Той се усмихваше с мустаката си усмивка и отговаряше:
— Не е трудно да си смел. Трудно е да повярваш, че можеш. И всяка вечер, когато слънцето се скриваше зад хоризонта, в Морска перла можеше да се види малка синя лодка… а на нея — риж котарак с вирната опашка, който знаеше, че мечтите обичат смелите.
